В политическия театър на България, където сезоните се сменят по-бързо от обещанията, новото управление на Росен Желязков отбеляза своите първи 100 дни. Вместо аплодисменти, обаче, завесата се спусна под звука на масово въздишане и 66% неодобрение. Само 19.2% от българите все още се чудят дали да не дадат шанс на старото с нов етикет.
Социологическа агенция „Мяра“ с финес ни напомни, че „традиционният български скептицизъм към властта“ е всъщност евфемизъм за пълно разочарование. Народното събрание, както винаги, продължава да бъде институция с рейтинг, по-нисък от този на кварталния интернет доставчик след буря – едва 15.2% одобрение срещу стабилните 75.1% неодобрение. Но, да бъдем честни, кой друг „орган на властта“ може с такава последователност да предизвиква едни и същи чувства?
На този фон президентът Радев изглежда като рок звезда на политически митинг – с почти 50% одобрение. В страна, където доверието е дефицитно, това си е направо народна любов.
Що се отнася до партиите – тук новини няма. Същите девет формации, същият парламент, същата вечна агония на изборния цикъл. ГЕРБ-СДС отново начело с 26.4%, защото навикът умира последен. Следват ПП-ДБ и „Възраждане“ – единият съюзник на разочарованите, другият – на възмутените.
И докато социолозите кротко си водят записки, от ПП решиха да напомнят на българите как изглеждаше пейзажът „преди 2020 г.“. Сякаш някой е забравил. Корупцията, джипката, схемите – класика в жанра, сега в нова опаковка, наречена „Ново начало“. Само дето началото е старо, а краят – предвидим.
ПП с присъщата си дипломатичност обвиниха правителството, че краде милиарди, връща корупцията по старите магистрали, компрометира здравеопазването и обслужва интересите на Пеевски с такава отдаденост, че дори най-верните му симпатизанти биха се изчервили.
Разбира се, надеждата умира последна – ПП обещават вот на недоверие. След датата за еврозоната, разбира се. Защото дори борбата с корупцията трябва да спазва графика на Европейския съвет.
В заключение, след тези славни 100 дни, българите отново си припомниха златното правило на родната политика – няма управление толкова лошо, че да не може да бъде наречено „ново начало“.
Facebook Comments