Докато полицията продължава да обгражда руините на опожарената хижа, вниманието на разследващите се фокусира върху една крайно съмнителна фигура, обвита в облак от секретност. Оказва се, че сигналът за ужаса в Петрохан е подаден не от случаен минувач, а от човек със странен бекграунд, известен в село Гинци като „Мексиканеца“.
Въпросният мъж е бил част от неправителствената организация, което веднага повдига въпроса – каква е реалната му роля в цялата схема? Въпреки че е регистриран по настоящ адрес в софийското село, местните жители, потънали в своята традиционна подозрителност към новодошлите, почти не го познават. Онези малцина, които са го виждали, описват един затворен и потаен живот, далеч от погледите на „нормалните“ хора.
Още по-пикантна е подробността, че мистериозният подател на сигнала е живеел с екзотична дама от мексикански произход, която обаче удобно е пропуснала да се регистрира в кметството. Типично по нашенски, това е породило вълна от слухове в Гинци, където всеки непознат се гледа под лупа.
Към момента домът им е празен, а двойката сякаш се е изпарила вдън земя малко след като „Мексиканеца“ се е представил като „близък“ пред диспечерите на телефон 112. Дали става дума за гузна съвест, или за добре премерен ход за замитане на следи, тепърва ще става ясно.
Междувременно, районът на инцидента прилича на декор от криминален трилър. Бусове на криминалистична лаборатория и високопроходими джипове сноват към пепелището, качвайки цивилни работници – вероятно за да изровят истината, която някой толкова отчаяно се опитва да скрие под саждите.