Решението на Доналд Тръмп да започне широкомащабна офанзива срещу Иран в събота не е било импулсивно. Според „Вашингтон пост“, позовавайки се на четири източника, седмици наред израелският премиер Бенямин Нетаняху и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман са убеждавали американския президент да даде зелена светлина за операцията.
Нетаняху от години определя Иран като екзистенциална заплаха за Израел и настоява САЩ да се включат в директен военен сблъсък. Убийството на аятолах Али Хаменей е било негова дългогодишна цел. Миналото лято израелските служби дори са разполагали с точни координати на върховния лидер и са били готови да действат. Тогава обаче самият Тръмп е спрял операцията, опасявайки се, че подобен удар ще подпали целия Близък изток. Сега това съображение очевидно е отпаднало.
По-сложна е ролята на Мохамед бин Салман. Публично той призоваваше за деескалация и дипломатическо решение между Вашингтон и Техеран. Зад кулисите обаче, според източниците, в поредица от телефонни разговори е настоявал Тръмп да стартира операция „Епична ярост“. Тя доведе още в първия ден до смъртта на ключови фигури от иранския режим, включително Хаменей.
Натискът от Рияд се засилил след провала на дипломатическите усилия на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер да договорят отказ на Иран от обогатяване на уран и промени в балистичната му програма. Саудитският престолонаследник предупреждавал, че ако ударът не бъде нанесен сега – при най-голямото американско военно присъствие в региона от 2003 г. насам – Иран ще излезе по-силен. В тези усилия Салман бил подпомаган от брат си Халид, който провел закрити срещи във Вашингтон.
Рияд обаче не искал да изглежда като подстрекател. След разговор между Салман и иранския президент Масуд Пезешкиан бе публикувано изявление, че Саудитска Арабия няма да позволи използване на въздушното ѝ пространство за атаки срещу Иран. Въпреки това, след началото на операцията, Иран удари и саудитска територия, а Рияд осъди остро действията на Техеран.
Обясненията на Тръмп за атаката също предизвикват въпроси. Той се върна чак до събития от 1979 г., припомни заложническата криза, атентата в Бейрут през 1983 г. и нападението срещу USS Cole. Президентът заяви, че САЩ са изправени пред „непосредствени заплахи“ и че Иран продължава да разработва ядрено оръжие и ракети с голям обсег.
Тези твърдения са спорни. Международната агенция за атомна енергия не е открила доказателства, че Иран е възобновил активна ядрена програма след предишните удари. Американската Агенция за военно разузнаване също не е отчела признаци за разработване на междуконтинентална балистична ракета, като евентуален такъв проект би отнел години.
Тръмп призова иранците „да поемат контрола“, обеща „пълен имунитет“ на представители на режима, които се предадат, но без да обясни как ще бъде реализирано това при операция, водена основно от въздуха. Исторически опитът показва, че смяна на режим чрез въздушни удари е изключително трудна. Бившият дипломат Аарън Дейвид Милър отбелязва, че историята не е благосклонна към подобни стратегии.
Междувременно „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че ЦРУ е следило Хаменей месеци наред и е разполагало с информация за неговото местонахождение. Според изданието именно разузнавателни данни за планирана среща на висши ирански служители в Техеран са довели до промяна в първоначалния план и ускоряване на атаката.
Така офанзивата срещу Иран се оказва резултат от дълга комбинация от натиск, геополитически интереси и разузнавателна подготовка – а не внезапно решение в последния момент.