Нищо не е вечно – най-малко вярността на избирателите. Това, което дълго време изглеждаше като бетонен електорат на ДПС, започва да се рони. Резултатите от изборите на 19 април го доказаха безмилостно.
За Делян Пеевски това беше директен удар. Вместо да консолидира влиянието си след разпада на лагера около Ахмед Доган, той изгуби над 50 хиляди гласа спрямо октомври 2024. Този спад не е просто статистика – това е ясен сигнал, че контролът върху избирателите се изплъзва.
Но по-сериозният проблем тепърва започва. Румен Радев, дългогодишен опонент на Пеевски, се очертава като централна фигура с влияние върху изпълнителната и законодателната власт. В комбинация с Илияна Йотова, той консолидира позиции, които правят всяка атака срещу него рискова и почти безсмислена.
Ситуацията се усложнява допълнително. Бойко Борисов и ГЕРБ губят около 200 хиляди гласа и вече не са стабилният партньор, на когото Пеевски можеше да разчита. Още по-лошо – БСП и Има такъв народ отпадат от парламента, а вътре остават формации като Продължаваме промяната – Демократична България и Възраждане, които са открито враждебни към него.
Пеевски остава без съюзници и без реални ходове. Дори Бойко Борисов вече публично се дистанцира, като прехвърля част от вината за загубите на ГЕРБ именно върху връзките с ДПС. Това окончателно затваря вратата за бъдещо партньорство.
Резултатът е видим – рязка смяна на тона. Пеевски, който до вчера атакуваше Радев, изведнъж започна да го поздравява за резултатите. Коментарите му за прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов също бяха необичайно неутрални. Това не е промяна на позиция, а класическо снишаване.
На този фон се появиха и съмнения за задкулисна сделка между Пеевски и Радев. Реални доказателства няма, а и логиката не подкрепя подобен сценарий – Радев няма видима нужда от такъв компромис. По-вероятно е Пеевски просто да печели време.
Докато той се опитва да оцелее, положението при Ахмед Доган е още по-тежко. Неговата формация буквално се срина – от 180 хиляди гласа до едва около 50 хиляди. Това не е спад, а разпад.
Иронията е, че Доган се включи активно в кампанията – обикаляше страната, говореше за “грешки” и призоваваше за връщане към “разума”. Вместо това посланията му звучаха като опит за връщане към стария модел – затворен, зависим и феодален.
Оценката му за политическата ситуация също се оказа напълно грешна. Той отричаше възхода на Румен Радев, който в крайна сметка събра близо 1.5 милиона гласа. Липсата на реакция след провала – нито оставки, нито поета отговорност – допълнително затвърждава усещането за откъснатост от реалността.
Картината е ясна. Пеевски влиза в режим на оцеляване под натиск, а Доган излиза от политиката без шум, но с тежък провал. ДПС вече не е това, което беше – и този път разпадът изглежда реален, а не временен.