“Имаш ли поне един костюм?”
Не съм човек, дето си развява консервативните разбирания, но ще се позова на тях този път.
Пълководец, който се подиграва публично на пълководец, бранещ родината си, че няма костюм, е нещо, което не бях виждала, не съм и попадала на такова в книгите.
Във войната великите мъже уважават противника. Разбират войната като битка, в която може и да спечелиш, може и да загубиш, но достойството е едно.
Разбирам войната като “Свалете знамената, минава победителят от Дойран”. Уважение, въпреки смъртта, въпреки ужаса.
И това няма как да се промени от изкуствен интелект или машини. Веднъж един човек ме попита какво е това, с което човешкото същество превъзхожда машината. Нещо, с което машината няма как да се сдобие.
Тогава, след известни дни мислене, казах – чувството за абсурд. То ражда хумора и философията и възпитава възможността да виждаме красота в ужаса.
Сега към това ще прибавя и достойнството.
Летящата Козила Ерато
Facebook Comments