Много хора се чудят как е възможно Доналд Тръмп толкова много да лъже, толкова много да си противоречи и въпреки това да се радва на такава голяма популярност. По време на предишния президентски мандат The Washington post бяха преброили 30573 негови подвеждащи твърдения (misleading claims).
Как е възможно Тръмп да напише, че Зеленски е диктатор и няколко дни по-късно да каже: „Това ли съм казал? Не мога да повярвам, че съм го казал.“? И след това също да каже: „Ние искаме да работим със Зеленски и ще работим. Той е най-добрият президент на Украйна“.
Някои се опитват да обяснят лъжите на Тръмп като част от успешна стратегия, която той е усвоил от бизнеса. Като опитен шахматист или по-скоро покер играч той прикрива ходовете си, блъфира, заплашва, за да обърка опонентите си и да постигне някаква дългосрочна цел.
Всъщност обяснението може да се окаже съвсем различно. Вместо дългосрочна стратегия, лъжите на Тръмп може би са израз на неговата нагласа да мисли и живее епизодично – в рамките на конкретния случай. Това обяснява Даниел МакАдамс в книгата си „The Strange Case of Donald J. Trump. A Psychological Reckoning“. МакАдамс нарича Тръмп „епизодичен човек“, който няма автентична и кохерентна лична история, която да свързва миналото с настоящето, и да гледа към бъдещето. Вместо това той живее всеки един от отделните епизоди, без връзка с останалите. Това, което е важно за Тръмп, е да е победител във всеки един момент. А „истина“ за него е това, което му помага да спечели във всеки даден момент. И тъй като отделните епизоди нямат връзка един с друг, той може свободно и с лекота да твърди различни и противоречиви неща, без да се притеснява. Затова и може искрено да каже: „Това ли съм казал? Не мога да повярвам, че съм го казал“.
На българската политическа сцена Бойко Борисов е типичният „епизодичен човек“, който също с лекота лъже и си противоречи многократно дори ежедневно.
За нормалните хора е необяснимо как е възможно така безскрупулно да лъжеш, когато знаеш, че другите знаят, че лъжеш, и когато е лесно да се провери и да се докажат лъжите ти. Но „епизодичния човек“ няма такива притеснения. Неговата грижа е да спечели или да се измъкне в конкретния епизод. Всеки следващ епизод е сам за себе си и си има своята „истина“.
Интересно е как може толкова много хора да продължават да вярват на един доказан лъжец, да продължават да го избират и дори да му се възхищават. Как последователите на Тръмп (а същото до голяма степен важи и за феновете на Борисов) си обясняват лъжите му? МакАдамс представя пет групи и техните обяснения и основания:
1. „Той не лъже“. Някои от последователите му имат пълно доверие и го приемат за по-надежден източник на информация от т.нар. мейнстрийм медии и експерти, които са корумпирани.
2. „Той лъже, но емоциите му са автентични“. Тази група привърженици пренебрегват фактологичните грешки и възприемат неговото възмущение срещу системата като автентично.
3. „Той лъже, но това би могло да бъде вярно“. Някои приемат, че Тръмп (както и Борисов) преувеличава, но приемат хиперболите му като израз на по-дълбока истина.
4. „Той е измамник, но е наш измамник“. Много поддръжници на Тръмп (а и на Борисов) виждат манипулативните му и нечестни тактики, но ги приемат, защото вярват, че са в полза на истината и доброто.
5. „Той е различен вид същество“. Някои от привържениците на Тръмп го приемат за уникална личност, която не може да бъде съдена според обичайните стандарти. Той е един вид „месия“, „избраник“. Многобройни християнски общности го възприемат за съвременен Цар Кир, който е избран да донесе избавление за Църквата от робството на глобалния либерализъм.
МакАдамс пише в своя статия за Los Angeles Times:
„За повечето хора и всеки друг президент в историята на Съединените щати един епизодичен живот би бил неустойчив в дългосрочен план. Но за Тръмп това винаги е било печеливша житейска стратегия. Почитателите му оценяват пълната му ангажираност в момента. Той носи всичко в битката днес. В Тръмп има първична автентичност. Той ви казва точно какво чувства в момента.
Той лъже право в лицето ви, без срам, без никакво притеснение за бъдещи последствия. Това е грубата дързост на неистината“.
Facebook Comments