
Политическата въртележка се завъртя отново – Конституционният съд се оказа бойно поле, а ГЕРБ реши да хвърли своето оръжие в последния момент! Часове преди да изтече срокът за номинации, партията на Борисов предложи Орлин Колев за вакантното място в КС, който ще се изправи срещу фаворита на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Йонко Грозев.
Номинацията на Колев идва в типично герберски стил – в последната секунда, сякаш за да демонстрира, че ГЕРБ все още държи козовете в парламента. Самият Колев е преподавател по конституционно право в Софийския университет и един от юристите, лансирали идеята парламентарните групи да се формират без избран председател на НС – ход, който през 2024 г. удобно бе прегърнат от Пеевски и Борисов насред хаоса около конструирането на парламента.
Срещу него стои Йонко Грозев, човек на правозащитните организации и бивш съдия в Европейския съд по правата на човека. Неговата номинация беше не просто партийна, а подкрепена от мощен кръг организации, сред които Българският хелзинкски комитет, Институтът за пазарна икономика, Антикорупционният фонд, Съюзът на съдиите в България и още цяла мрежа от защитници на демократичните процеси.
Залогът? Контролът върху Конституционния съд
Властта над КС е висшата игра в българската политика. Това е институцията, която може да отмени ключови закони, да спира назначения, да решава кой контролира държавата. Не случайно парламентът се бави месеци наред с попълването на това място, а сега ГЕРБ буквално в последния възможен момент избута своя играч в надпреварата.
Какво означава това?
➡️ Ако спечели Грозев – Конституционният съд ще има ясно изразен либерален уклон, с акцент върху демократичните ценности и защитата на правата.
➡️ Ако победи Колев – ГЕРБ ще бетонира позициите си в КС, а Борисов ще има още един лоялен човек в институцията, която се очаква да решава ключови дела през следващите години.
Но има и още нещо – мандатът на новия съдия ще бъде по-кратък от стандартните 9 години, защото трябваше да се закълне още през ноември 2024 г. Защо парламентът протака толкова дълго? Всеки сам да си направи извода.
Последният път, когато НС попълваше КС, вътре влязоха Десислава Атанасова (ГЕРБ) и Борислав Белазелков. Малко след това Атанасова беше назначена за представител на България във Венецианската комисия – ход, който остави правната общност с отворена уста, тъй като експертността ѝ в конституционното право е, меко казано, съмнителна.
Сега остава въпросът – кой ще триумфира в този политически юридически дуел? Парламентарната рулетка е пусната – гласуването предстои.
Facebook Comments