Костадин Костадинов отново влезе в новините със смело, но съмнително твърдение: „Няма нищо по-логично и по-нормално две държави с обща история, общ произход, общ език и общ народ, като САЩ и Канада, да станат една държава.“ Тази провокация обаче не спира дотук. Лидерът на „Възраждане“ използва тази аналогия, за да защити абсурдни претенции към Македония и Южна Бесарабия. Защо? Защото, според него, България трябва да възстанови „историческите си територии“.
История или избирателна памет?
Костадинов обича да играе с историята като с лего – подбира само онези части, които му пасват на националистическия пъзел. Да вземем претенцията му към Южна Бесарабия. Той твърди: „Тази област е повече от 450 години в състава на българската държава“. Това, разбира се, удобно игнорира факта, че Южна Бесарабия в последните столетия е била част от Османската империя, Руската империя и СССР много по-дълго, отколкото от България. Но защо да се занимаваме с факти, когато фантазиите звучат по-добре?
Костадинов продължава: „Няма нищо по-логично две държави с обща история и език, като България и Македония, да станат една държава.“ Логично? Едва ли. Истината е, че подобни амбиции не само че нарушават суверенитета на Македония, но и рискуват да изолират България на международната сцена. Европейският съюз, в който и двете страни са (или ще бъдат) членки, предлага много по-устойчива форма на обединение – чрез партньорство и общи политики, а не чрез ретроградни териториални амбиции.
Къде е Отговорността?
И тук идва въпросът: къде е политическата отговорност? Докато светът се опитва да изгражда мостове, Костадинов иска да връща стени. В момент, когато Балканите най-накрая се отърсват от тежестта на войните и национализмите, подобни изказвания са не само неуместни, но и опасни. Лидерът на „Възраждане“ играе с огъня, забравяйки, че национализмът не носи стабилност – той носи конфликти.
Реалността, която Костадинов игнорира
Вместо да търси врагове и да предявява претенции, България трябва да се фокусира върху истинските си проблеми – икономика, образование, здравеопазване. Но подобни теми не носят лесни политически точки. Национализмът е бързият път към вниманието, а Костадинов го знае много добре. Въпросът е: готови ли сме да платим цената за неговите „визии“?
Историята като Урок, а не Оръжие
Костадинов използва историята като оръжие за политическа игра. Но докато той изгражда фантазии за обединения и териториални претенции, България рискува да изгуби това, което вече има – уважение, стабилност и място в глобалния свят. Историята трябва да бъде урок, не оправдание за нови разделения.
Facebook Comments