Министерството на образованието реши да ни припомни, че пътят към ада е постлан с добри намерения – особено когато тези намерения включват тихомълком да вкараш религията през задния вход на светското училище. Разбира се, не става дума за „задължителна религия“, уверява ни министър Вълчев с онзи тон, с който продавач уверява наивен клиент, че „това не е просто прахосмукачка, а уред за по-добър живот“.
Нов „час по възпитание в добро“. Колко благородно, колко невинно! Само че под тази етикетирана като етика опаковка прозира добре познатото съдържание – религиозна наставническа риторика, гарнирана с плурализъм за цвят. Защото, видите ли, децата не просто ще се запознаят с философия и култура, но ще могат – по избор, разбира се – да научат какво мисли Исус по въпроса за добродетелите. А може би и Зевс ще каже някоя тежка дума, ако остане време между светкавиците.
Гениално решение на образователните проблеми – при 50% функционална неграмотност, МОН предлага не повече часове по математика или български език, а лекция по „Какво би направил Свети Петър“. И всичко това – в името на ценностите. Ценности, които, странно защо, трябва да идват не от разума и критичното мислене, а от старозаветни притчи и догматични напътствия.
„Обществото е в ценностна криза“, проповядват ентусиазираните защитници на новия предмет. Разбира се – защото в XXI век, с достъп до глобална информация, науката и културния обмен, единственият спасителен пояс очевидно е връщането към средновековния начин на мислене. Нищо, че психолози и експерти припомнят очевидното – добродетелите не виреят в почвата на задължителната вяра, а в свободата на мисълта и личния пример.
Министър Вълчев пита „Защо не чрез Исус?“ А ние питаме – защо изобщо чрез религия? Нима училището не е мястото, където децата трябва да се научат да мислят, а не да вярват? Да разбират, а не да повтарят? Да търсят истината, вместо да я приемат на доверие, облечена в расо?
Но нека не бъдем крайни – всичко е в името на „плурализма“. Онзи особен български плурализъм, при който изборът винаги е между „правилното“ и… „погрешното“. Или както би казал някой декан с усмивка – „Учителите по религия са готови, само дайте зелена светлина“. Колко удобно.
И така, докато обсъждаме концепция, която дори не е ясно формулирана, образователното ведомство вече чертае планове как да дели децата – не по знания, а по вяра. Защото нищо не сближава учениците така, както спорът чий Бог е по-добродетелен.
В заключение – нека аплодираме МОН за това, че вместо да вкара децата в XXI век, смело ги води… към Стария завет. С усмивка, с „етика“ на уста и с едно голямо „Амин“ за светското образование.
Facebook Comments