В края на 2022 г. президентът Румен Радев взема решение, което и до днес не спира да предизвиква недоумение и гняв – той помилва Огнян Атанасов, осъден като организатор на наркокартел и известен в медиите като „българския Ескобар“. Присъдата му е 15 години затвор, но Радев го освобождава 11 години по-рано. Аргументът – тежко заболяване и прогноза за терминален стадий. Атанасов напуска затвора с подписа на държавния глава.
По същото време Десислава Иванчева – бившата кметица на „Младост“, която бе арестувана показно с пари в багажника – подава молба за помилване. Искането ѝ е скромно – 8 месеца предсрочно освобождаване. Причината – влошено здравословно състояние и малко дете, което я чака вкъщи. Сцената от съдебното заседание, в която не ѝ е позволено дори да прегърне сина си, обиколи медиите и предизвика бурна реакция.
Но отговор от Радев така и не идва. Мълчание. Над 4000 души подписват гражданска подписка в нейна подкрепа. И пак – мълчание. Комисията по помилване към президентството заявява, че „ще се запознае със случая“. Това бе през 2022 г. Днес сме в май 2025 г.
През това време Иванчева изтърпява вече почти 5 години от 6-годишната си присъда. Прехвърлена е от Сливен в затворническата болница в Ловеч, където според нейни близки страда от тумор на хипофизата, астма и е подложена на тормоз от тежко осъдени съкилийнички. Опитите за предсрочно освобождаване удрят на камък – съдът в Ловеч се обявява за некомпетентен, този в Сливен – за формален. Обосновката: дисциплинарни нарушения. Човекът, който получи 400 000 евро подкупи според обвинението, е нямал „примерно поведение“.
Контрастът е крещящ. Наркобос, освободен с уважение. Майка с болести и дете, оставена да се стопява. Същата институция. Същият президент.
За разлика от Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова – също осъдена по случая – бе предсрочно освободена през август 2024 г. Съдиите приеха, че здравословното ѝ състояние е тежко, че е показала промяна и няма риск от рецидив. Иванчева няма този късмет. Или тази милост.
Процедурата по помилване е лична прерогатива на президента. Няма срокове. Няма задължение за отговор. Няма и обжалване. И точно тук е въпросът – кога една държава става не бездушна, а направо жестока?
Защо президентът Радев помилва доказан организатор на наркосхема, но не и жена, която твърди, че е жертва на капан? Защо подписът му се поставя под едни досиета, но не и под други?
Днес отговорът остава само един – мълчание. А зад решетките – една жена с диагноза, без дата и без обяснение.
Facebook Comments