Многократно съм настоявал, че за Москва ядрената й намеса в българската енергетика е “последния рубеж” в отбраната на руските стратегически позиции в завладяната през 1944 България. Точно както МОЧА и подобията му на символично имперско ниво.
Коалицията “АЕЦ Белене”, в която основните участници са президентът Румен Радев, БСП и “Възраждане”, го доказа отново с призивите си за да бъде подновен съветският проект край българския остров с концлагеристката стара “слава”.
ГЕРБ и ДПС стоят отстрани мълчаливо засега. Това е “неутралитет” от рода на онзи, за който пледират проруските сили у нас спрямо нападнатата Украйна.
Ако са последователни в напъните си да се представят за най-големите евроатлантици в България, би трябвало да го докажат в този критичен момент за определяне на лагерите между евразийството и евроатлантизма у нас.
Ако има добра новина, тя е във факта, че се появява възможност истинските евроатлантици да се откроят.
Като водач в коалицията “АЕЦ Белене” се изяви самият Радев. Не къде да е, а в Брюксел, той се изказа от името на страната ни, че България ще наложи вето на европейско решение за санкции срещу Русия в областта на ядрената енергетика.
Без какъвто и да било институционален – за граждански да не говорим – дебат по темата, той направи най-рашисткото си изказване от онова предизборно за него време насам, когато възкликна, че Крим е руски, защото това е свършен факт.
С този ход Радев не просто препотвърди всички “подозрения” за своя проруски уклон, но и ги надгради. Срещу каква награда-можем само да гадаем.
Освен това той потвърди, че се е вживял напълно в ролята на Краля слънце Луи XIV (1638 – 1715), изрекъл “Държавата – това съм аз” (L’État, c’est moi).
Досега сме имали Премиер слънце, който повече от 10 години се държеше на върха на изпълнителната власт като абсолютен монарх, заигравайки се с “простите” си поданици. “Шегуваше” се, че над него е само Господ.
Явно е предизвикал ревността на Радев, който все повече го имитира като властелин на държавата. Манталитетната им близост ги прави все по-трудни за разграничаване.
Премиерът слънце командваше парламента, а Президентът слънце “само” се възползва от отсъствието на законодателната, т.е. висша власт по конституция, за да раздава команди с императивен тон по най-болезнената тема за България от близо два века насам: руският диктат.
Конституционалистите трябва да кажат дали не става дума за злоупотреба с власт, както изглежда. Защото подобно пагубно решение за блокиране на европейската солидарност от страна на България може да бъде взето само от Народното събрание, но Радев бърза да узурпира ролята му преди то да бъде конституирано отново.
Мога да предположа само едно по пътя на логиката: предстоят важни събития по фронтовете на Украйна, драматични за оцеляването на режима в Москва, която притиска своите марионетки да направят и невъзможното, за да разбиват западното единство. Кремъл си жертва пионките в тази война срещу евроатлантизма.
Радев е вече окончателно осветен и оцветен в бяло, синьо и червено. Никой вече няма му повярва, че синьото в него е зелено, както на българското знаме (заимствано от Русия, но все пак различно).
Иво Инджев
Facebook Comments