В сряда държавите-членки на Европейския съюз се съгласиха да отпуснат допълнителни 5 милиарда евро (5,4 милиарда долара) за Европейския механизъм за подкрепа на мира до края на годината, което почти отговаря на 6,1 милиарда евро, обещани от Брюксел от началото на 2022 г. EPF беше загубил голяма част от инерцията си през 2023 г., когато държавите-членки избраха да подкрепят Украйна на двустранна, а не на колективна основа, и когато Унгария наложи в крайна сметка отменено вето, след като Киев класифицира една от своите банки като „международен спонсор на войната“. Напред и назад предизвика нови дискусии относно реформирането на EPF, за да стане по-ефективен, по-предвидим и по-подходящ за изискванията на Украйна.
Докато политическите фактори могат да забавят реформата или да я спрат изцяло, остава фактът, че дебатът за европейската отбрана се нажежава преди изборите. Всъщност Европейската комисия наскоро разкри своята дългоочаквана Европейска отбранителна индустриална стратегия , която означава превръщането на континента в отбранителна сила, а Брюксел дори обсъжда дали следващата Европейска комисия трябва да включва комисар по отбраната .
Изборите в САЩ също подхранват дебата. За някои страхът, че победата на Тръмп ще доведе до оттегляне на САЩ от Европа и потенциално оттегляне от Украйна, поднови интереса към колективната европейска сигурност. Това е особено важно, тъй като изглежда, че САЩ изчерпват парите си за възстановяване на запасите от оръжия, предназначени за Украйна. Британският външен министър Дейвид Камерън предложи съюзниците да изпратят остарели системи в Украйна, вместо да ги извеждат от експлоатация, докато естонският премиер Кая Калас призова ЕС да обедини ресурсите си, за да ускори производството и доставката на боеприпаси за Украйна. Чешката частна оръжейна компания Excalibur Army, подкрепяна от чешкото правителство, сега полага усилия да превърне своята фабрика в Щернберк в център за доставка на оръжия и боеприпаси за Украйна.
За други студената математика на войната в Украйна няма нищо общо със САЩ Европейската комисия предвижда, че общото годишно производство на снаряди в ЕС ще достигне 1,4 милиона до края на 2024 г., за да се опита да компенсира докладваните пет или шест снаряда Русия стреля за всеки снаряд, който Украйна стреля по фронтовата линия. Русия е подобрила капацитета си за производство на оръжия и е приоритизирала производството, за да поддържа много по-висока скорост на стрелба в сравнение с Украйна.
Начинът, по който Европа се насочва към отбрана – и степента, в която го прави – зависи от това как ще се развие войната в Украйна. 2024 г. се смята за година на възстановяване и подготовка и за двете страни, тъй като те се опитват и не успяват да оформят резултата на място. Знаейки, че другият е в същата ситуация, и двамата се опитват да наклонят баланса на силите в своя полза възможно най-бързо. Но в крайна сметка съдбата на войната ще бъде решена от два ключови фактора: границите на руската социално-икономическа устойчивост и западната подкрепа за Украйна.
През следващите няколко месеца Русия ще следва тристранна стратегия. Първо, ще поддържа военен натиск навсякъде. До голяма степен това е така, защото Москва няма ресурси за решителен пробив. Поддържането на активност по цялата фронтова линия е по-лесно и позволява на правителството да нарисува картина на руската отдаденост.
Второ, ще се опита да набави повече ресурси. Русия няма неограничени средства, материали и хора. Той вече призова за повече производство на боеприпаси. За да компенсира дефицита, Москва купува боеприпаси и други материали от Иран и Северна Корея. Руската армия се справя с бронираната си техника и танковете, но това е до голяма степен, защото е извадила стар материал от стари запаси. В този смисъл изходът в Украйна може да се определи от способността на съюзници като Иран, Китай и Северна Корея да попълнят и снабдят руските запаси.
Трето, Русия ще се включи в информационни операции и психологическа война, за да обезсърчи САЩ и техните европейски съюзници да продължат да подкрепят Украйна. Това може да бъде постигнато чрез директни операции срещу целевите нации, както и чрез опити за създаване на ниво на световна нестабилност, което отклонява общественото внимание и ресурси от ситуацията в Източна Европа. (Москва се отличава с това: Една от нейните силни страни в тази битка е структурирането и предаването на мощни комуникации и по този начин оформянето на политическа воля в целевата нация. Това е остатък от съветската епоха.)
Ако нещата вървят по план, политическата подкрепа за Украйна ще намалее или ще изчезне, създавайки възможности за Русия да нанесе значителен военен удар – който за Москва би бил и политически удар. По-големият проблем е, че това не е конфликт, който ще приключи само в Украйна; това ще има последствия за стабилността на целия регион и света.
За Украйна нещата стоят горе-долу по същия начин. Липсват й способностите за индустриална мобилизация на Русия. Киев трябва да си осигури външна подкрепа. (В това отношение комуникацията е важна.) Правителството също обмисля как може да подобри армията си. Един от най-важните компоненти на неговата бойна стратегия е колко често да се разполагат дронове. Киев разбира, че доставките намаляват, но дроновете могат да бъдат поне частично произведени у дома. Всъщност Украйна като цяло стана по-малко зависима от другите и може да поддържа определени военни усилия. Може дори да е в състояние да запълни недостига.
Най-важният фактор за Украйна обаче е времето. Каквото и да прави Киев, трябва да го направи бързо. Тя трябва да поддържа бойни способности, докато Русия не бъде принудена да положи максимални усилия, в който момент Украйна може да се опита да възстанови терена. Но има и въпросът за планирането при извънредни ситуации; в момент, когато Русия напредва на всички фронтове, Украйна трябва да задълбочи своите отбранителни линии, като създаде система от обширни отбранителни съоръжения, подобни на руските – включително мини, укрепления и резерви.
На морския фронт Украйна изглежда има предимство. Русия никога не е била велика военноморска сила, но когато анексира Крим през 2014 г., тя получи предна база, от която може да проектира сила в цялото Черно море. Тази сила непрекъснато губи кораби и сега се изтегли от Севастопол. Междувременно Украйна успя да гарантира безопасен маршрут за своите търговски кораби, възстановявайки значителен дял от износа на зърно. Трябва да се отбележи, че това предимство трябва да се запази. Докато Русия подготвя напредъка си по суша, Украйна все още може да загуби черноморското си крайбрежие.
Да не говорим, че Русия заплашва международната основана на правила система. Помислете за дискусията около ядрената енергия. В началото на конфликта Москва постоянно заплашваше с използване на ядрени оръжия. След като се отдръпна малко, обектът се върна – този път в космоса. (За да бъде ясно, използването на космически базирани ядрени оръжия в украинския конфликт е съмнително; на теория Русия може да извади сателити без ядрени оръжия, а ядрена експлозия в орбита би наранила Русия и нейните съюзници толкова, колкото би наранила Украйна .)
Взети заедно, това увеличава риска от разрастване на конфликта, особено в Черноморския регион. В най-добрия сценарий на Русия, при който западната помощ за Украйна намалява и Русия постига своите максималистични цели на място, тя все още ще бъде по-зле дипломатически, икономически и стратегически, отколкото преди войната. Нейната агресия вече разтревожи нейните съседи, дори тези, които бяха неутрални по време на Студената война. Русия трябва да ги разубеди да изградят коалиции срещу нея – и особено да се присъединят към НАТО.
Тъй като стратегическият баланс сега е наклонен срещу нея, Русия сериозно трябва да намери начини да подкопае солидарността на НАТО, независимо от резултата в Украйна. Една от възможностите може да бъде умишлена, малка по мащаб руска военна атака срещу член на НАТО. За да увеличи максимално напрежението върху алианса при такъв сценарий, Москва ще се прицели в нещо с минимален ефект върху стратегическите интереси на останалата част от НАТО. Това би принудило алианса да избира между отмъщение на Русия и рискуване на голям конфликт или омаловажаване на атаката и унищожаване на доверието в ангажимента на алианса към колективната сигурност – потенциално предизвиквайки и още атаки.
За Запада сплотеността както на НАТО, така и на ЕС е от първостепенно значение. Изборите, особено в САЩ, но и в Европа, ще дадат на Москва възможност да увеличи влиянието си и да се опита да раздели тези организации. Те също така ще подтикнат западните политици да изложат по-ясни позиции и да подчертаят различията по спорни въпроси като Украйна и националната отбрана. Европа е изправена пред особено ожесточен дебат относно оръжията срещу маслото. Разходите за отбрана на континента ще нараснат и в двата случая, стимулирайки европейската оръжейна индустрия и подкрепяйки работните места и растежа, но много правителства ще бъдат под обществен натиск да дадат приоритет на други части на икономиката и обществото. Тези дебати и рискът от обществени протести ще бъдат благодатна почва за информационните операции на Кремъл.
Facebook Comments