Да си председател на Народното събрание днес е по-опасно, отколкото да си премиер. Наталия Киселова го разбира по трудния начин – за нея залозите не са само дали ще издържи на трибуната, а дали ще оцелее в най-коварната игра на прехода: кой ще е следващият служебен премиер. Докато ГЕРБ, БСП, ИТН и „Новото начало“ я търпят, тя държи бутона на микрофона и може да бъде последната котва, ако този парламент потъне. Но всички знаят – щом Конституционният съд върне правомощията на Радев, никой няма да ѝ прощава.
Досега двама председатели паднаха – Минчев и Желязков, трети бе изритан – Рашидов. Всеки път – сигнал, че правителството се клати. Киселова знае, че е следваща. Под прицела ѝ се редят Пеевски, Василев, Костадинов, ПП-ДБ, ИТН и дори някои от ГЕРБ. Зад гърба ѝ стои само БСП – засега.
Упреците са безброй: слаб контрол в залата, скандали с имунитети, погрешни тълкувания на правилника, протекции над МВР, изслушвания, които се провалят, и дори гаф с тениска, превърнала я в ходещ билборд на хазарта. Това не е просто грешка – това е символ на разпада в институцията.
Но въпреки това тя е там – защото може да е „план Б“ за премиер. Времето ѝ обаче изтича. И когато новият тласък в парламента дойде – Киселова може да падне не от провалите си, а просто защото вече не е нужна.
И падането ѝ няма да е тишина – ще е гръм.
Facebook Comments