Сменяш човека, който знае как се строи метро, с такъв, който знае как се строят схеми

 

Софийското метро – поредната спирка: Интриги, благодарности и как да уволниш легендата си

В София има традиции, които никога не умират – като благодарността, която трае точно до момента, в който вече няма какво да се краде заедно. Инж. Стоян Братоев – човекът, чиято работа минава под краката на милиони столичани ежедневно, е на път да разбере, че в България дори да построиш метро, не си застрахован от това да те бутнат… под влака.

Разбира се, не става въпрос за нещо лично. Просто „икономическото мнозинство“ в Столичния общински съвет – този изискан клуб по интереси между ГЕРБ, БСП, ИТН и разни случайни „патриоти“ – реши, че е време професионализмът да отстъпи място на по-подходящ профил: анонимност, послушание и вероятно добра „чувствителност“ към обществените поръчки.

Кметът Терзиев, явно изненадан, че благодарността не е доживотна, възкликна във Facebook с възмущението на човек, който току-що е открил, че политиката не е конкурс по морал. „Долу ръцете от инж. Братоев!“ – призив, който, ако не друго, поне ще влезе в класацията за най-романтично наивни обръщения към хора, за които ръцете са основен инструмент в пренареждането на бордове.

Борис Бонев от „Спаси София“ също се включи в защитата, напомняйки, че когато прекратиш търг за 140 милиона, защото не искаш да играеш по правилата на „кой колко ще си качи“, автоматично се озоваваш в графата „неудобен“. А неудобните хора в България или си тръгват сами, или биват любезно „освободени“ в разгара на най-големите проекти.

Ваня Григорова, в рядък проблясък на политическа честност, също припомни простата истина – че метрото не се строи с партийни повели, а с експертиза, която бордовете очевидно не притежават в излишък. Но кога последно в този град експертизата надделя над апетита?

Всъщност, сценарият е познат: сменяш човека, който знае как се строи метро, с такъв, който знае как се строят схеми. После търговете „естествено“ поскъпват, сроковете се удължават, но, хей – важното е, че правилните хора печелят. А метрото? То ще почака. Софиянци са свикнали да чакат – по спирки, по опашки и най-вече – за малко нормалност.

И така, докато някои се питат „Какъв е проблемът да сменим Братоев?“, истинският въпрос е – колко струва тази смяна и кой ще плати сметката? Ако отговорът не ви е ясен, просто слезте на следващата спирка. Добре дошли в София – градът, където дори метрото не е достатъчно дълбоко, за да скрие политическите игри.