Лизане Фрун (22) и Крис Кремерс (21), студенти от Холандия, искаха да имат мечтано лято през 2014 г., но то се превърна в кошмар, който продължава и до днес. А именно те изчезнаха в панамската джунгла преди повече от десетилетие и оттогава са в неизвестност. До момента обаче е разкрито, че и двете млади момичета са убити, но начинът, по който са загубили живота си, остава мистерия и до днес. И така, полицията все още работи по този случай, констатациите, до които са стигнали, са плашещи.
Но нито служители, нито спасители, нито журналисти успяха да дадат ясен отговор на въпроса какво се е случило през април 2014 г. Невероятно, но факт: колкото повече знаят властите, толкова по-странен изглежда този случай. Доказателствата, които трябваше да хвърлят светлина върху случилото се, само добавиха към мистерията на тази трагедия.
Ако изпуснем подробностите и представим само същността на събитието, получаваме буквално следното: момичетата отиват в планината, заснемайки изкачването си с камера, след което се случва нещо необяснимо, което води до смъртта им.
Какво наистина се случи в Панама?
Две красиви студентки от Холандия искаха да научат испански по-добре, но и да прекарат малка ваканция в Панама, така че решиха, че са намерили идеалното решение – приеха предложение да станат доброволци да преподават на деца.
Поради грешка в комуникацията те пристигнаха твърде рано в планинския град Бокете, близо до границата с Коста Рика, и Крис записа в дневника си, че не са били посрещнати любезно и че тя ще се опита да се свърже с началник утре, за да разреши проблема с ранното им пристигане. Те бързо решиха да оползотворят времето си и тръгнаха да изследват околностите. Те тръгват на екскурзия до близкия активен вулкан Бару, придружени от местно куче.
И така, две момичета от малкото холандско градче Амерсфорт внимателно планираха пътуването си до Латинска Америка.
Ваканцията им започна в курорта Бокас дел Торо , където приятелите просто си почиваха с приятели, които бяха срещнали – плуваха, правеха слънчеви бани, флиртуваха с момчета и публикуваха снимки от плажа в социалните мрежи.
Изминаха две седмици и на 29 март момичетата се преместиха в Бокет, далеч от океана и по-близо до планините, за да започнат езикови курсове. Скоро след пристигането им обаче стана ясно, че часовете по испански ще започнат една седмица по-късно.
Лисана и Крис решиха да прекарат свободното си време в разглеждане на живописните околности – джунглата беше само на няколко крачки – и се срещнаха с водача Фелисиано Гонзалес, с когото резервираха и платиха две обиколки. Той беше този, който алармира, когато клиентите му не се явиха на срещата на 2 април.
Момичетата, по всичко личи, бяха в доста добра форма (Лисана например играеше волейбол за студентския отбор). Те обаче нямаха подходяща екипировка, отидоха само по тениски и шорти, взеха със себе си малка раница с минимум неща за двама и смятаха, че могат да изкачат пътеката El Pianisto, дълга около 6 км, до известния вулкан Бару.
Според служителите в кафенето, намиращо се в началото на този доста труден маршрут, холандките все пак са довели със себе си куче водач на име Блу , специално обучено да намира пътя към дома. Час по-късно обаче хъскито само притичало в обекта. Междувременно няколко души казаха на полицията, че са видели туристи, които се връщат от маршрута. Опитът да се засече времето на движението на Лисана и Крис беше меко казано неуспешен.
Последвалата издирвателна операция по-късно ще бъде наречена най-голямата в историята на страната. Експерти от Холандия, оборудвани с най-съвременна техника, долетяха специално за Панама, за да помогнат в издирването на изчезналите. Бяха интервюирани стотици хора от двете страни на Кордилерите и бяха изпратени три хеликоптера и многобройни кучета за следене. Група доброволци, водени от Гонзалес, претърсват джунглата заедно с полицията и спасителите , а родителите също пристигат и започват да търсят дъщеря си и нейния приятел, но за съжаление безуспешно. Изглеждаше, че двете момичета са изчезнали безследно.
Първоначално разследването се съсредоточи върху версията, че момичетата просто са се изгубили, тъй като пътеката в джунглата, водеща от покрайнините на града до гледна точка на височина малко под 2000 метра, завършваше на върха само в водачите, но в действителност се спускаше по склона към Карибите. И изобщо не приличаше на красивите тротоари и пътеки в Холандия, въпреки че се виждаха ясно. Основното нещо беше да не напускаме следите. Но момичетата направиха точно това…
Разгледана е и възможността холандките да са били отвлечени. Полицията очаквала всеки момент престъпниците да поискат откуп за тях. Това обаче не се случи. До края на месеца изглеждаше така, сякаш цялата страна, с изключение може би на джунглата, беше облепена с обяви, предлагащи солидна награда за всяка информация за изчезналите студенти.
Имаше и версия, че момичетата са били разчленени от диви животни, сред предполагаемите убийци има хищници – пума или ягуар.
Възможно е също така момичетата да са били жертви на трафиканти на органи, наркокартели или да са били убити и изядени от местни жители. Въпросът е защо панамските власти не обърнаха повече внимание на този случай, както и на някои други. Между 2009 г. и 2017 г. повече от две дузини туристи изчезнаха или загинаха в района. Разбира се, печалбата също е заложена на карта, тъй като Панама е фокусирана предимно върху туризма и това би донесло негативна реклама на страната, което би я поставило в списъка на несигурните страни.
Само след 2 месеца в случая се появява нова следа, водеща към другата страна на веригата Кордилера. Индианците открили раницата на момичетата на брега на планинска река. Експертите не успяха да определят как се е озовала на около 20 километра от началото на El Pianista. Съдържанието й изглежда е останало непокътнато: бански костюми, два чифта слънчеви очила, пари, документи, фотоапарат и мобилни телефони. Полицията възлагала големи надежди на устройствата.
Два месеца по-късно по-нагоре по течението са открити фрагменти от кости на момичета и ботуши с крака. На големия камък имаше спретнато сгънати дънкови шорти, които принадлежаха на Крис!
В смартфоните на момичетата са открити пръстови отпечатъци, които не принадлежат на собствениците им, някои от които са дубликати. Според някои източници около 10 души са пипали телефоните. Според други те били не по-малко от 30, при това били хора от различен пол и възраст. В паметта на устройството са записани опити за обаждания на 911 много пъти. Освен това при последното набиране джаджите не бяха отключени.
Но този факт бледнее в сравнение със снимките, направени от някой в нощта на 8 април. За период от три часа са направени 90 снимки, 87 от които в пълен мрак, без светкавица, макар и с отворен обектив. Най-страшният и мистериозен кадър е на червенокосата Крис, заснета в близък план.
И ако първите две неинформативни снимки, показващи земята, веднага бяха публикувани в пресата, родителите на момичето решиха да публикуват третата само шест месеца по-късно. Ние обаче така и не видяхме целия кадър. Не е известно дали умишлено са закрили горния му десен ъгъл и ако да, защо са го направили.
Изключително подозрително изглеждат и намерените костни фрагменти. Прекалено бели са, сякаш са специално пречистени. Предположението на полицията, че ключицата е била отхапана от хищници (по нея не са открити следи от зъби) изглежда твърде малко вероятно.
И до ден днешен тази трагедия се обсъжда в много интернет форуми, опитвайки се да измислят поне една последователна версия, която да отговаря на всички доказателства. Но има няколко точки, които пречат да се направи това.
Първо, въпроси поражда фактът, че свидетелствата на очевидци, които твърдят, че са видели момичетата да се връщат, явно противоречат на данните, съхранявани на електронни устройства.
Да кажем, че телефоните също могат да „лъжат“, задавайки точната дата и час на запис на камерата. Но защо свидетелите ще заблуждават разследването? Възможно ли е да са се опитвали да спечелят време, за да вкарат красиви бели момичета в Коста Рика и да ги продадат в сексуално робство?
Друга тема на разгорещени дискусии е честотата на обажданията до службите за спешна помощ. Защо момичетата набират спешния номер едновременно в продължение на няколко дни? Имали ли са достъп до смартфони по друго време и ако не, защо не?
Независимо дали е намерена случайно или подложена, раницата с прилежно сгънати вещи трябва да подсказва, че студентките не са убити от хора, а от животни, които не се нуждаят от документи и пари. Но защо тогава върху намерените костни фрагменти няма следи от зъби?
Защо на родителите им отне толкова време, за да покажат точно този кадър? Възможно ли е покритият фрагмент да изобразява нещо много важно, предоставяйки ключа към разрешаването на ужасна мистерия?
Делото беше възобновено през 2017 г., тъй като всички доказателства сочеха, че телата на жените са били разчленени и умишлено разпръснати из района. Засега липсват глави и части от торса. Има много въпроси и малко отговори.
Най-простото предположение е, че момичетата са починали в резултат на нараняванията си, тъй като е толкова лесно да се подхлъзнеш и да паднеш върху мокрите камъни, но тази версия не обяснява факта, че са намерени само фрагменти от тела.
„Имахме по-малко от 10% от тялото на един човек и по-малко от 5% от тялото на друг човек.“ „Това е твърде малко“, каза панамски съдебен антрополог, който пожела да остане анонимен, през 2017 г.
Освен това този експерт като цяло смята наличния набор от фрагменти от тялото за „изключително странен“. Той твърди, че пълната липса на следи по костите доказва, че полицията е сгрешила, като е обявила изчезването на момичетата за нещастен случай. Самият журналист е твърдо убеден, че серийният убиец е действал в тропиците, тъй като жените продължават да изчезват на същите тези места.
Друг експерт от Панамския институт по медицина, който обучава съдебни лекари, е съгласен с Джеръми: „ Който и да извърши това ужасно престъпление, беше невероятно умен и не остави почти никакви следи “. — Ще бъде много трудно да го хванем.
Според този криминолог панамските власти не се заемат със случая, осъзнавайки, че е почти невъзможно да се открие истинският престъпник.
По-лесно им е да пренебрегнат инцидента или да го отпишат като нещастен случай, за да не „паднат по очи“, заключи специалистът.
Американският журналист Джереми Крит следи случая от самото начало. Наскоро той се сдоби с непубликувани досега снимки, показващи момичета, които се опитват да изпратят SOS сигнали. Но наличната информация все още не потвърждава официалната версия за инцидента.
Facebook Comments