Владислав Карамфилов има заслужено място в историята на родния шоубизнес. Той изгради най-незабравимия ни телевизионен образ (Въргала), постави основите на родната ситуационна комедия (шоуто „Коктейлите на Влади”) и побългари концепцията за скрита камера с авторското си предаване „Пирон”. Има и много други заслуги за доброто настроение на българите, като сред тях са и филмът му шедьовър „Операция „Шменти-Капели”, едноименният сериал и топ спектакълът „Мемоарите на един Въргал”.
В момента култовият кукувец е на екран с третия сезон на „Съни бийч”, където изпълнява ролята на бащата чешит на Младен – героя на Иво Аръков, а през май ще го гледаме и в киноепоса за Георги Аспарухов „Гунди – легенда за любовта”. Именно тези два повода ни вдъхновиха „Уикенд“ да покани гениалния комик на интервю и да го разпита за всичко най-ново в живота и кариерата му.
– Влади, героят ви Младен участва и в третия сезон на „Съни бийч”, а се очакваше ролята да е епизодична и само за втория …
– В предишния сезон продуцентите Иван и Андрей, с които си имаме другарство, ме поканиха да участвам в една серия. Появяването на Младен трябваше да е епизодично. Снимките бяха идеален повод да отида с мотора до морето, където имаше ол инклузив, подсигурен 5-звезден хотел, а щяха и да ме дават по телевизията (смее се). Явно на екипа им е допаднал моят персонаж, затова са решили да разгърнат ролята в новия сезон на „Съни бийч”. Което отново беше чудесен повод да отида на снимки с мотора. Героят ми Младен има поддържаща функция в сериала. Смятам обаче, че щеше да е прекрасно, ако беше развита връзката му с екранна му съпруга Розалия, в чийто образ е Аня Пенчева.
– Канят ли ви да участвате и в други сериали и филми?
– Канят ме, но повечето продукции не ми допадат и смятам, че може и без моето присъствие в тях. Приех да участвам в „Съни бийч”, защото сериалът е един от най-добрите в забавния сектор. През май ще излезе и филмът „Гунди – легенда за любовта”, в който изиграх роля, която сам си избрах.
– Каква е ролята ви във филма за Георги Аспарухов?
– Евала на продуцентите Иван и Андрей, че намериха средствата и енергията филмът да стане факт. Възхищавам се и на сценариста Емо Бонев и режисьора Димитър Димитров. Трябваше да играя друг персонаж, но казах, че ще го направя, ако хонорарът ми е няколко хиляди лева и тези пари се преведат директно по сметката на ФК „Левски”. Това нямаше как да стане за филм, който не беше дотиран. Тогава обясних, че много ми допада ролята на треньора Шивача, който единствен е мачкал Гунди. Това е човек, дал много на българския футбол покрай „Ботев” (Пловдив). Когато Георги Аспарухов отива да играе под тепетата, е бил в изключително тежък етап. Бил се е разделил с „Левски”, както и с жена си Лита. Голяма дупка! Треньорът го е мачкал страшно. Гунди е бил в тежка форма до момента, в който избухва и показва какво може. Тогава Шивача (Георги Генов – б.р.) разбира, че Георги Аспарухов е един безценен камък.
– Най-актуалните ви ангажименти какви са?
– В началото на този месец беше премиерата на „Българи от старо време” във Варненската опера. На 15 март е първата копка за построяването на басейн в Русе на фондация „Александър Русев”. Аз и Елена Петрова сме водещи на благотворителния бал и търга. На 16 март е премиерата на представлението „Къща зад границата” (с режисьор проф. Румен Рачев) в Кюстендилския театър. На 27 и 28-и в ивент центъра на „Пиротска” 5 ще представим за първи път спектакъла „Зад кулисите”. До май трябва да излезе и „Поглед отгоре”.
– Съжалявате ли, че преди години се бяхте отдръпнал от актьорството?
– Отдръпването ми беше съзнателен избор. Не виждах никакъв смисъл в това да давам. Да не говорим, че нямаше и пари в тази работа. В един момент обаче майка ми получи инсулт, заживях на квартира, а избухна и войната в Украйна. Трябваше да помагам на роднини, да се грижа за тях, та се наложи да започна работа. На мен самия пари не ми трябват, но са ми необходими за хората около мен. Надя Асенова ме покани в Търговищкия театър да участвам в пиесата на Хайтов „Когато светът беше шарен” и изведнъж се увлякох отново в актьорската професия. Но още ми тежеше и се питах: „Какъв е смисълът да правя това?!”.
– Тоест все още не бяхте сигурен дали да останете в професията?
– Тогава видях публикация, описваща как Любомир Кабакчиев е казал на студентите си: „Театърът е надпис върху пясъка между две вълни!”. Магията е много важна. Дадох си сметка, че купувайки си билет за представление, всички сключват договор, че в залата ще бъдат хора. Когато влязат в салона, те съпреживяват. Дори и най-големият гад, най-подлият мръсник, става човек, попадне ли в театъра. Това е нещото, което ме накара да остана на сцената. За мен най-важното нещо е да има смисъл от онова, което правя.
– През 2024-та се навършват 10 години от участието ви във „ВИП Брадър”. Днес съжалявате ли, че навремето влязохте във формата?
– Не съжалявам. Когато станах победител във формата, имах задължението да давам интервюта, но нищо повече. За мен „ВИП Брадър” беше едно от изпитанията, които преживях. Влязох в Къщата в момент, в който исках да потъна вдън земя, да не виждам и чувам никой, да не правя нищо и да не мърдам. Бях фалирал, семейството ми се разпадаше, нямах работа и не намирах никакъв смисъл във всичко, което бях правил до момента. Най-лошото беше, че не виждах и какво може да ме ангажира, за да продължа напред. Безпътица!
– Безпътицата на какво се дължеше?
– Не намирах логика в събитията, които се случиха. Когато човек прави нещо за другите, не очаква то да се превърне в негова голгота. Според моите разбирания хората трябваше да си дадат сметка, че съм заснел „Операция „Шменти-капели” просто за тях, съвсем безрезервно, но не стана така. Въпреки това филмът се получи и имах усещането за изпълнена мисия. Мислех си: „Ако сега ми е дадено да си тръгна от този свят, ще го сторя изключително щастлив и спокоен.”. Бях създал нещо, което наистина имаше смисъл. Изведнъж се обаче се оказа, че никой не говори за филма, а всички се интересуват от това, че съм фалирал и загубил апартамента си. Етапът беше много съзерцателен за мен.
– Днес чувствате ли се здраво стъпил на краката си?
– Не мисля, че днес изобщо има някой, който се чувства здраво стъпил на краката си. Може би с времето хората ще разберат филма ми „Операция „Шменти-капели” по друг начин, а не както навремето, когато го гледаха. Той е предупреждение за всичко онова, което се случва сега. Хората днес са врагове един с друг, манипулират ги и ги експлоатират. Когато излезе филмът, казваха, че е много смешен, а не е така. Това е най-тъжната история, разказана по смешен начин. Абсурдите, които развивах като сюжети на времето, вече са реалност. Между другото, откакто е излязъл, „Операция „Шменти капели”, е в тройката на най-гледаните български филми. Колкото до мен самия, аз съм наясно със себе си и съм смирен. Мъчно ми е обаче, че България и целият свят са тръгнали по едно много хлъзгаво нанадолнище, което води в канализацията и тинята.
– Близките ви как са? Поддържате ли връзка с бившата си съпруга Силвия?
– Слава на бога, всички сме здрави. Близките ми много ми помагат за мама, докато аз репетирам и играя представления. Дъщеря ми Александра се дипломира, взе магистърска степен по специалност „Психология”. Синът Виктор работи в IT сектора. И двамата очакваме с нетърпение да се позатопли времето, за да караме заедно мотори. Силвето си е много добре, перфектно си е направо. Прави неща като фотограф, които ме изпълват с възхищение.
– Появи ли се жена в живота ви?
– Не, откакто сме се разделили с Джани, нямам друга жена в живота си. Ако се появи някоя… Какво бих могъл да й предложа? Да се видим за 15 минути между репетициите ми или да дойде с мен в парка да разходим мама…
– Позалинял сте. Не ви ли се иска малко да понапълнеете?
– Покрай всички неща, които ми се случиха с фалита и т.н., свалих 16 килограма, които не мога да си върна по никакъв начин. Когато човек не яде и не спи, организмът започва да се храни от тялото. Залиняването от безсъние е най-нездравословното, най-трудно се възстановява загубеното по този начин тегло.
Самият аз нямам проблем, че съм слаб, дори се чувствам перфектно. Винаги когато имам време, карам колело по 30-40 километра. С мотора пък изминавам десетки хиляди километри. В театъра танцувам, правя салта без никакъв проблем, падам и какво ли още не. Колегите ми дори не крият изненадата си как мъж на моите години може да е толкова подвижен на сцената.
Facebook Comments