Всички съвременни граници между държавите могат да бъдат формално разделени на „контактни, почти незабележими, както например в страните от Европейския съюз, и бариери – напълно непроницаеми, както между Северна и Южна Корея“, казва географът Дмитрий Заяц.
Но най-често границите все още са хибридни, тоест съчетават и двата аспекта. Руската граница е може би една от най-хибридните в света, защото от политическа гледна точка тя е чисто бариера, но от физическа гледна точка е много пропусклива.
Общата дължина на границите на Русия е почти 61 хиляди километра, от които повече от 38 хиляди са морски и 22 хиляди са сухопътни. Много е трудно да се охраняват толкова дълги граници и да се гарантира, че никой не ги пресича, заобикаляйки контролно-пропускателните пунктове (между другото, има 317 от тях в Русия ).
В същото време хората, които пряко охраняват границата, с всяка година са все по-малко. Така през 2003 г. една трета от личния състав на граничните войски е разформирован (точният брой на граничарите е класифициран, но е известно , че през 1987 г. те са били около 200 хиляди).
Излишните хора са заменени от камери, сензори и други нови технологии. Според бившия ръководител на руската гранична служба на ФСБ Владимир Проничев граничарите използват алармени системи, радарни станции и дронове. „Охраната на границата днес прилича на компютърна игра“, обобщава полковникът от запаса на руската гранична служба Сергей Банченко.
Според него една от защитните системи, наречена „Рубикон“, представлява мрежа от сензори, които са разположени на контролната лента (специална разорана площ в средата на буферната зона между границите на две държави). При поява на нарушител сензорите веднага определят и изпращат на граничарите посоката на движение, скоростта и приблизителния му маршрут – след което отряд граничари тръгва да го търси. Освен това системата, според Банченко, лесно различава животно от човек.
Най-големият доставчик на „Рубикон“, както и на комплекса за разузнаване и сигнализация „Радиобариера-МФ“, който се използва и за охрана на границите, е руската компания „Полюс-СТ“. Основана е през 2006 г. от генерал-майор от вътрешните войски Равил Калимулин. В допълнение към граничните отдели на ФСБ сред редовните клиенти на Polyus са FSO, Министерството на вътрешните работи, Руската гвардия, както и Газпром и други минни и преработвателни компании. Само от 2011 г. Polyus-ST е сключила държавни договори за доставка и поддръжка на системите Rubicon и Radiobarrier-MF за три милиарда рубли, изчислява Кит с помощта на услугата Kontur.Focus.
Цялото това скъпо и високотехнологично оборудване обаче не е разположено по цялата руска граница. Служител на ФСБ, който пожела да остане анонимен, казва, че сензори и радари са инсталирани само в зоните, които са най-лесни за незаконно преминаване.
„Там се намират системите, граничарите, загражденията и т.н. И дори не навсякъде има ограда “, обяснява събеседникът. Дроновете, допълва той, също не летят денонощно по границата – те се вдигат във въздуха само когато нарушителите бъдат засечени от камери или сензори.
Някои места по границата понякога се охраняват от разузнавачи. По искане на граничните служители те инсталират свои наблюдателни постове и използват различни устройства за наблюдение, както и сигнални капани. Това каза бивш офицер от разузнаването на руските въоръжени сили . „Ако видим някого, веднага определяме [локация] и предаваме информацията [на граничната охрана]“, казва той. По думите му за 10 години служба е хванал десетки контрабандисти.
В същото време е просто невъзможно напълно да се контролира цялата руска граница. „Само ако цялата страна стои на границата и се държи за ръце“, иронизира бившият разузнавач.
Докато работел близо до границата, самият той понякога разбирал, че е в друга държава само по навигатора и по мобилния оператор, който получавал на телефона си. Това са точно тези отдалечени райони, които граничните нарушители използваха – и все още използват.
Как да напусна Русия нелегално
От началото на пълномащабна война в Украйна все повече и повече хора напускат Русия незаконно, за да избегнат мобилизация или политически репресии. Това се вижда от броя на присъдите за незаконно преминаване на границата. През 2020-2021 г. по този член са осъдени 1926 души. А през следващите две години – още 330. Но има и много, които успяват да напуснат страната нелегално.
През октомври 2022 г., малко след обявяването на мобилизацията в Русия, се появи проектът „Мини през гората“ – той помага на военните, мобилизираните и всички, които могат да бъдат призовани в армията, да избегнат участие във войната срещу Украйна. От стартирането му служителите му са консултирали повече от 32 хиляди руснаци – около 600 от тях успешно са избягали от Русия. В същото време беше открит проектът „Вивожук“ , който работи главно с преследвани по политически причини и техните близки – те успяха да евакуират 126 души.
„Когато си тръгнах, границата с Украйна беше възможно най-пропусклива“, казва Сергей на Кит . Той е на 25 години, живее в Украйна и се бие в Руското опълчение (РДК).
През 2017 г., когато завършва руско училище, той е задържан от ФСБ за подпалване на офиса на партия „Единна Русия“. Той трябваше да бъде осъден през август 2019 г. Сергей реши да се опита да избяга от страната – и ако го хванат, поне няма да съжалява, че не е опитал.
Младият мъж избираше между две посоки – границата с Украйна и с Финландия: „Четох, че границата с Финландия е била направена от тайната полиция в Съветския съюз. Тоест, ако жицата бъде прерязана там, на контролната точка [системата за проследяване] ще покаже в кой район е направено това и групата ще се премести там.
Очевидно това наистина е така . Антон Горбацевич, координатор на отдела за помощ и евакуация на организацията „Мини през гората“, добавя, че на границата с Финландия има много капани за камери, а през зимата граничните служители използват моторни шейни, за да преследват бегълците.
Сергей се подготвяше да избяга от страната от няколко месеца: „Сърфирах в Google през [браузъра за осигуряване на анонимност] Tor от Wi-Fi на моя съсед, прелиствайки форумите, търсейки информация кой е избягал и как. Разгледах как изглежда границата, къде има застави, в Google maps и в Wikimapia (карта, на която всеки може да нанесе определен обект и да го опише подробно).“ Сергей си спомни маршрута през границата (мина през района на Курск) и също се занимаваше активно със спорт.
„Много зависи от това дали сте подготвени за преходи и лоши метеорологични условия. Моят партньор и аз се преместихме в топлия сезон през август и си помислихме, че можем да направим всичко бързо на лека основа, но в крайна сметка трябваше да спим в горския пояс: не изчислихме времето. А ако беше зима…” – добавя Сергей.
По думите му той е изминал повече от 60 километра. На самата граница Сергей и неговият другар се натъкнаха на няколко реда стара бодлива тел, прегризаха върха й и се покатериха. Сергей не се страхуваше много, че ще бъде хванат. Той обяснява: „Невъзможно е да се охраняват всеки 100 метра от руската граница. Просто погледнахме на картата дали има изтъркани пътища по границата от ГКПП-то и ако има докъде са положени. И по този начин, плюс или минус, можете дори да изчислите времето, необходимо за достигане от една точка до друга.“
Антон Горбацевич от „Мини през гората“ потвърждава, че най-важното е да се изчисли времето, което ще отнеме на граничарите да стигнат до хипотетичния пункт. Следователно успех се постига от тези, които избират района, който е възможно най-отдалечен от пътища и населени места за преминаване на границата.
Според неговия опит е много вероятно камери, камери или сензори да забележат дезертьора. Но при подходящо време руските граничари ще имат време само да предадат информация на колегите си от страната, откъдето лицето бяга. За един дезертьор, когато го видят граничари от друга държава, е важно да вдигне ръце и да поиска на висок глас политическо убежище, напомня Горбацевич.
Конвенцията на ООН за бежанците гарантира , че дадено лице не може да бъде екстрадирано обратно в страна, където е изложено на риск. Властите на Естония и Латвия обаче официално заявиха , че няма да предоставят убежище на руснаци, които бягат от мобилизация. Литва реши да разглежда молбите „на индивидуална основа“. Но запознат с процеса на евакуация на руснаци в чужбина, споделя за случаи, когато литовските граничари просто не допускат нелегално избягали руснаци в страната. През юли 2024 г. финландският парламент разреши на граничарите да връщат в Русия хора, преминали незаконно границата и поискали убежище.
Но доскоро Финландия имаше различно отношение към руснаците, избягали от властите. „Финландската гранична охрана трябва да има страхотна моя снимка, когато ме задържаха. Там бях покрит с лед, в камуфлажен костюм, брадата ми също беше замръзнала“, разказва Валери. Той е на 27 години и служи в руската армия от 2014 г.
През септември 2022 г., след като беше ранен в Украйна, той дезертира от армията и се укрива в Русия година и половина. През февруари 2024 г. Валери решава да избяга във Финландия. Той се вдъхновява от историята на двама мъже от село в Чукотка, които преплуват Беринговия проток, за да избегнат мобилизация.
Валери се консултира с „Мини през гората“, състави маршрут в програмата SAS.Planet (аналогично на Google maps с висококачествени сателитни изображения), внимателно подготвена екипировка – камуфлажен бял костюм, туристическа раница, топли дрехи, термобельо , консерви, ловни ски и щеки, бутилки за гореща вода, навигатор, спасително одеяло. Преди да отиде във Финландия, Валери прочете много форуми на местни рибари и ловци, за да разбере кога водоемите замръзват през зимата.
Вървял през замръзнали езера, през гори и хълмове. В един момент състоянието му стана критично, спомня си Валери: „Водата ми замръзна, въпреки всички предпазни мерки, а снегът не помогна особено при жаждата. Бях дехидратиран, изтощен и не усещах краката си.“ На около километър от границата се натъкнал на бодлива тел с височина метър и половина и успял да се качи на дърветата, без да я скъса.
Валери вървеше по границата по пътеката на моторните шейни още три-четири километра и откри охранителна камера на празна кабина. Той махна към камерата, постоя известно време под нея и продължи напред, защото никой не реагира. Мъжът се срещна с граничните служители едва след пет километра: срещу него тръгна кола.
„Веднага поисках убежище. Оказаха ми първа помощ. Краката бяха измръзнали. Няколко минути по-късно пристигна линейка и ме откараха в болницата, където решиха дали да ми отрежат пръстите на краката или не. Накрая си тръгнаха”, спомня си той.
Не всички, които нелегално напускат Русия, го правят през полета и през бодлива тел. „ Повечето от нашите ученици не минават през гората. Ние просто се възползваме от несъвършенствата и несъответствията в базите данни на граничарите . Ние всъщност търсим дупки в съществуващите граници“, обяснява Горбацевич общия принцип на „Разходка през гората“.
Освен това тези, които искат да напуснат Русия, но им е забранено да напускат законно, използват услуги за излизане, които се продават в даркнет. Във форумите сега те искат „помощ за преминаване на руската граница към Европа“ от 160 хиляди рубли, а за 18 хиляди обещават да помогнат с премахването на забраната за пътуване. Въпреки това, няма гаранция, че купувачът няма да бъде измамен при закупуването на такива услуги.
Освен това частни превозвачи превозват хора от Русия в Беларус, заобикаляйки контролно-пропускателния пункт. От февруари 2022 г. цената им се е увеличила два до три пъти. Според източник , който е запознат с пазара на подобни услуги, сега цената на място в такъв микробус е от 30 до 50 хиляди рубли.
Как се промени руската граница поради войната
„Границата с Украйна преди войната като цяло беше само път. Тоест преди пътя е Русия, след пътя вече е Украйна“, спомня си бившият командир на разузнавателна група в руските въоръжени сили. Оттогава ситуацията се промени много. Ето основните промени на руската граница от февруари 2022 г.:
■ Минирана е границата с Украйна
Сергей, който участва в няколко нападения на RDK на руска територия през 2023 г., казва, че границата с Украйна вече е неузнаваема на много места. Например там, където той премина границата през 2021 г., сега, според него, „всичко вече е осеяно с OZM“ – осколъчни мини.
Същите тези мини сега постоянно взривяват жителите на граничните райони на Русия. Сергей е сигурен, че ако сега бягаше от Русия, щеше да избере границата с Финландия: „Там поне няма да те убият.“
Според източник от ФСБ сега границата с Украйна е много по-опасно място от преди. „На някои области просто не беше обърнато внимание преди, но войната разкри много уязвимости“, обяснява той.
Но хаотично разпръснатите мини и засилената охрана – главно от наборници и доброволци, не са в състояние да спрат няколко бригади професионални военни, особено с техника, обяснява бивш разузнавач на примера на операция на украинските въоръжени сили в Курска област. „По същество нашата граница беше просто прецакана, както и парите, които уж бяха отделени за нейното укрепване“, казва събеседникът. „Без военен персонал и оборудване на границата беше невъзможно да се удържи настъплението с „драконови зъби“ и изкопани окопи.“
Така по време на война истинската граница между държавите става фронтовата линия с окопи и укрепления . Напротив, държавните граници, които не се покриват от войски, могат лесно да бъдат пресечени от цели щурмови батальони.
В същото време, както бивш офицер от руското разузнаване обяснява, военните могат да преминат границата незабелязано, без да се сблъскат с врага, с необходимата подготовка. „Даден ни е определен терен, изучаваме го и мислим къде е най-добре да отидем. Избираме маршрути, които са най-подходящи за напредъка на оборудването и хората. За да не бъдат забелязани от дронове и оборудването да не заседне в някое блато. Ако пред нас има река, намираме брод, за да не повлечем лодките“, разказва разузнавачът за опита си от военните действия на руско-украинската граница.
■ Местните жители започнаха да помагат на бягащите от страната
Някои жители на граничните села активно помагат на тези, които искат да напуснат Русия нелегално. Антон Горбацевич от „Мини през гората“ ги нарича „туристи“, които преди войната са изследвали местни пътеки, „които се придвижвали до държавните граници“. „И след февруари 2022 г. осъзнаха, че могат да бъдат полезни“, обяснява Горбацевич.
Той допълва, че хората сами са се свързали с организацията и сега помагат като доброволци. Някои хора ви карат до границата с кола, други могат да ви упътят по самите пътеки.
■ Контрабандистите пренасят многократно повече стоки през границата
Границата преминават не само хора, бягащи от мобилизация или наказателни дела, и военнослужещи, но и контрабандни стоки. Русия има най-много санкции в света, така че не е изненадващо, че незаконната търговия процъфтява през последните две години, според доклад на експерта по международна престъпност Марк Галеоти.
Заради мащабната война контрабандата през украинските граници стана невъзможна и много търговци пренасочиха потоците към Грузия, казва събеседникът на Кит, запознат с пазара на нелегална търговия. Нови схеми за нелегален транспорт се появяват и в балтийските страни, които са силно зависими от руския износ и внос.
До декември 2023 г. контрабандистите са внесли в Русия луксозни стоки на стойност стотици милиони долари: луксозно шампанско, часовници, парфюми, дрехи от дизайнерски марки като Chanel и Louis Vuitton и премиум автомобили, пише Galeotti. Business Insider отбелязва , че Беларус се е превърнала във важен транзитен пункт за контрабанда: там първо пристигат луксозни стоки от Западна Европа, след което изцяло се внасят в Русия.
Да, тези стоки не пътуват през гори и поля, а често през официални руски контролно-пропускателни пунктове. И въпреки факта, че Русия легализира „паралелния внос“, вносът на забранени стоки все още остава контрабанда. Освен това, добавя Галеоти, руската държава дори насърчава вносителите, които внасят санкционирани микрочипове в страната , като си затваря очите за другите им дейности – например вноса на наркотици и трафика на хора.
Увеличиха се и контрабандните потоци от Русия. По този начин съседните на Украйна региони се давят в армейски оръжия, които се изнасят нелегално от фронта и след това се транспортират до Европа за продажба на черния пазар.
Износът на огромни количества метален скрап от Донбас, започнал през 2015 г., продължава , каза действащ руски военнослужещ , пожелал анонимност. Според него военните изпращат всичко, което намерят, за продажба в Русия, дори железопътните релси.
В едно пътуване можете да спечелите приблизително четири милиона рубли, от които три отиват на командира. Но парите не са основната мотивация на военните, отбелязва събеседникът. В края на краищата тези, които транспортират метални отпадъци, избягват фронтовата линия.
„Границата на СССР се охранява от целия народ!“ – гласеше известен съветски лозунг, описващ работата на доброволните народни дружини. Такива образувания сега съществуват в съвременна Русия. Руските власти признават , че не могат да контролират границата без помощта на местното население.
Държавата отпусна 89 милиона рубли за бдителите в Белгородска област . Парите трябваше да отидат за предпазни средства и заплати на бдителите. Те получават само 150 рубли на час, но не винаги се плащат редовно.
Така че дупките в руската граница очевидно няма да изчезнат скоро. /Кит
Facebook Comments