Месеци след кървавия разстрел на Алексей Петров, когато трите му официални жени заровиха томахавките в името на милионите, една тиха сянка редовно се появява на гроба му – жена, за която никой не говори. Първата му любов.
Искра Стефанова, днес модна бизнесдама с бутици в софийски мол, е била ученичка, когато силовият бос – тогава още антитерорист – я среща случайно на улицата и я заговорва.
„Приличаше на петокласник – нежен, смешно нелеп, с очи, пълни с обожание“, спомня си Искра. Следват месеци на ухажване – разходки, пастички, погледи и скрити срещи.
Но възрастта си казва думата. Тя е ученичка. Той – зрял мъж с държавна служба. „Един ден реших да прекратя всичко. Не вдигах телефона повече. Просто изчезнах от живота му.“
И го прави. Става студентка, влюбва се в друг, жени се, създава семейство. Но Алексей Петров така и не изчезва от спомените ѝ. И когато куршумите слагат край на неговата история, тя е там – с цветя, без шум, далеч от публичните вдовици.
Докато останалите делят империята му, Искра пази друго – историята на един мълчалив мъж, който някога е треперел пред ученическа усмивка.
Facebook Comments