Показанията на украинската военнопленничка Инга Чикинда разкриват ужасяваща картина на системно насилие, унижения и мъчения в руско пленничество. Разказът ѝ описва не отделни „екцесии“, а методичен терор, упражняван от руски военни и кадировци срещу пленени украински бойци.
Инга си спомня първата среща с лейтенант, който ѝ се представил с позивна „Смърт“. „Запомни ме за цял живот“, ѝ казал той, преди да я притисне до стената, да ѝ извие ръцете и да я удари силно по двете уши. „Тогава разбрах, че ме чака ад“, разказва тя. Следвали дни на побои, ритници и мъчения, довели до огромни хематоми по тялото ѝ.
Най-тежките сцени са свързани със сексуално насилие и заплахи. По думите на Инга, ѝ било казано, че ако не даде информация, ще бъде изнасилена нейна „сестра по оръжие“. Принуждавана е към унизителни действия под заплаха от нов побой и осакатяване. „Направих каквото ми каза, само за да не я пипне. Направих го и плаках“, свидетелства тя.
Особено зловещо е описанието на мъченията в таганрогския СИЗО №2, където, по думите ѝ, е имало изградена пещ, използвана за сплашване и изтезания. Друга пленничка ѝ разказала как е била бити десетки пъти, след което двама мъже започнали да я тласкат към включена и нагорещена пещ. „Усетила огъня да докосва лицето ѝ, после загубила съзнание“, разказва Инга.
Условията на оцеляване са били крайно нечовешки. Храната – чиния с вода и малко каша на дъното, плюс по две парчета хляб на ден. Жените чупели хляба на части за закуска, обяд и вечеря, събирали трохи от желязната маса. „Никога не съм си мислила, че през XXI век човек ще събира трохи, само за да не умре от глад“, казва тя.
Охраната – кадировци – постоянно ги подлагала на психологически натиск с един и същ въпрос: „Русия или Украйна?“ Отговорът „Украйна“ означавал смърт, а „Русия“ – предателство, което пленничките отказвали да изрекат.
Свидетелството на Инга Чикинда се вписва в нарастващ брой международни доклади за военни престъпления, изтезания и нечовешко отношение към украински военнопленници. Това не са отделни истории, а повтарящ се модел, който поставя тежки въпроси пред международната общност и механизмите за търсене на отговорност.