В Столичния общински съвет се разигра поредният позорен театър, в който маските на „традиционалистите“ паднаха, за да разкрият добре познатите червени зависимости. ГЕРБ, БСП и отломките от „Възраждане“ обединиха сили в токсична коалиция, за да посекат една закъсняла, но жизненоважна стъпка към нашето национално достойнство: преименуването на площада около катедралния храм на името на българския небесен покровител – Св. Иван Рилски.
🛡️ Край на слугинажа към имперските символи?
Предложението, внесено от КОД и подкрепено от прогресивните сили в лицето на ПП-ДБ, е ясно като бял ден – в сърцето на европейска София трябва да стоят български символи, а не спомени за чуждо имперско влияние. Александър Невски може и да е руски светец, но защо неговото име трябва да доминира над пространството, което принадлежи на българския дух? Отговорът на ретроградните сили обаче беше „НЕ“.
🤡 Комунисти и „патриоти“ в общ хор за Москва
Иван Виделов от БСП, с типичния за партията му носталгичен патос, се завайка за „топонимите“ и познаваемостта на площада по света. Сякаш светът ще спре да се върти, ако София реши да почита собствените си светци вместо тези на агресора! Още по-абсурдно е включването на Светия синод в дебата – институция, която често изглежда по-загрижена за интересите на Руската патриаршия, отколкото за националното самочувствие на българите.
🚩 Символите имат значение – затова те се страхуват
„Става въпрос за национално достойнство и самоуважение“, отсече Иван Сотиров от КОД, и е абсолютно прав. Но точно това е нещото, от което ГЕРБ и БСП се ужасяват. Те предпочитат София да остане застинал музей на евразийското влияние, вместо да се превърне в модерна европейска столица, която знае кои са нейните герои.
За пореден път видяхме как консервативните „пазители на традициите“ всъщност пазят статуквото на една отминала и мрачна епоха. Докато прогресивните софиянци искат промяна и изчистване на града от чужди зависимости, „хартиената коалиция“ в СОС продължава да ни държи вързани за Руската федерация чрез имена и паметници.
Дебатът обаче тепърва започва. Свободните и мислещи граждани на София няма да спрат да изискват градът им да прилича на европейски център, а не на предградие на Санкт Петербург.