Смъртта на Ивайло Калушев и петимата му най-близки край хижа „Петрохан“ и под връх Околчица отвори затворения кръг на т.нар. планински рейнджъри – общност, в която приключенията, духовните практики и личната преданост към лидера се преплитат.
Около него през годините стоят няколко жени – най-вече Невена Стаева, но също фотографката Миглена Цонева, директорката на училище „Космос“ Татяна Захариева и майки на негови ученици.
Част от тях го защитават, други дават показания, а думите им очертават както силната харизма на Калушев, така и съмненията около влиянието му, писа „24 часа“.
Най-дълго до него остава Невена Стаева – инженер-геодезист, живяла с него в Краево, продала имот за общите нужди и плавала с групата към Мексико. Тя участва в експедициите и е единствената жена в екипа на филма „Неизследваното“, чиято музика е написана от майката на Калушев – проф. Стела Димитрова, получила и прощалното му послание.
След откриването на телата Невена написа: „Вие сте светлината. Бъдете свободни! Обичам ви„. И добави, че е „потресена и в шок от опитите тези хора да бъдат очернени„. По думите ѝ той я е научил „на всичко хубаво и ценно“ и от него е видяла „само доброта„.
В справка на ДАНС след сигнал през 2024 г. се посочва, че Калушев се движи „в малка група от едни и същи лица„, сред които и жена – вероятно Невена Стаева, а всички „изпълняват желанията му и го приемат като изявен лидер„.
Името ѝ присъства и в показанията на Валери Андреев. Той разказва, че в Краево живеели заедно с Калушев и Деян Илиев. По думите му Невена готвела за всички, медитирала с тях и участвала в убеждаването на майка му да финансира пътуването с лодка към Франция и Мексико.
Лодката е купена с пари на София Андреева, а четиримата заминават зад океана, където Стаева е сред активните участници в експедициите и според него „напреднала в йерархията“ на групата.
През 2015 г. в Мексико за кратко към тях се присъединява и фотографката Миглена Цонева, която снима експедициите в джунглата и пещерите. В България Калушев поддържа връзка с Татяна Захариева, директор на училище „Космос“, където е записан Александър Макулев. Под негов пост срещу държавното образование тя пише: „Произвеждаме болтчета и гайки„, а след трагедията заявява, че се познават от години, но отрича да е препоръчвала лагерите му.
Сред най-ярките му защитници са майки на ученици. София Андреева казва, че споделя учението му и е финансирала дейността му, но настоява синът ѝ да бъде съден. Ралица Асенова нарича Калушев „духовен баща“ на Николай Златков.
В показанията си Елизабета Макулева, сестра на Александър, разказва, че Валери я целунал, а Калушев ѝ казал „да не бъде толкова наивна„. Така, през думите на най-близките и на свидетелите, се очертава сложна мрежа от лоялност, вяра, финансиране и влияние – фонът на една история, която продължава да поражда въпроси.