Румен Радев най-после вдигна завесата на партийния си проект и го направи с голяма заявка – война срещу олигархията, демонтаж на модела и ново управление с „ясни правила“. В зала 3 на НДК неформалният лидер на „Прогресивна България“ представи програмата на формацията си и обяви, че тя е „отговор на очакванията за реална промяна“.
Най-силната му реплика беше, че коалицията ще „демонтира олигархичния модел“. Преведено на политически език – Радев влиза директно в терена на големия сблъсък с онези фигури, чиито имена от години се скандират по площадите. Той не ги назова изрично, но никой в залата не се е съмнявал за кого говори – Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Президентът влезе в ролята на човек, който не просто ще критикува системата, а ще я разглобява. Обещанието му е върхът на пирамидата да бъде изваден от публичната власт чрез орязване на достъпа до обществени ресурси, строг контрол на всички публични разходи, ревизии на обществени поръчки и санкции за некачествено изпълнение. Звучи като фронтален удар, но засега липсва най-важното – конкретният списък с имена, срокове и механизъм кой първо ще бъде ударен.
Радев призна и нещо важно – че олигархията не е просто няколко души, а дълбоко вкоренена пирамида. И точно тук той сякаш опита да се застрахова предварително. Защото колкото по-голяма е заявката, толкова по-голям е въпросът дали тя няма да остане само в сферата на гръмките речи. Самият той каза, че не може да стане с протести, манифести и отделни акции. Но не стана ясно защо хората трябва да вярват, че точно сега, точно той и точно тази коалиция ще успеят там, където всички досега се провалиха.
По темата за съдебната система Радев също вдигна летвата високо. Обеща 2/3 мнозинство за нов Висш съдебен съвет и избор на нов легитимен главен прокурор. После обаче сам охлади ентусиазма, като призна, че това може и да не се случи, защото зависи от „математиката“ в парламента. Тоест – още в деня на голямото представяне беше оставен и авариен изход.
Ако големият ремонт на съдебната власт не стане, „Прогресивна България“ щяла да удари през службите, МВР, корупционните схеми и имотите в чужбина. Радев обеща събиране на доказателства, които „все някога ще им дойде времето“. Това звучи като предупреждение, но и като признание, че бързата развръзка май не е на хоризонта.
Интерес предизвика и икономическият блок на програмата. Там бяха извадени Александър Пулев, Константин Проданов, Иван Василев и Минко Дудев, които очертаха курс, по-скоро десен, отколкото „прогресивен“. Няма данъчни революции, няма леви експерименти, няма разхлабване на бюджета. Напротив – говореше се за запазване на сегашната данъчна система, по-нисък дефицит, ограничено преразпределение и ръст на доходите само при ясни правила. С други думи – Радев тръгва срещу олигархията с риторика от площада, но с икономика, която би се харесала и на десния бизнес.
Най-любопитната екстра в цялата презентация беше SIGMA AI – идея за контрол на обществените поръчки с изкуствен интелект. Машината трябвало да следи заданията, прогнозните цени, свързаните лица и съответствието на офертите, за да се минимизира човешкият фактор. Звучи модерно, звучи лъскаво, звучи добре на сцена. Но остава големият въпрос дали това е реална система или просто красиво име за стара мечта – някой най-после да сложи ред в търговете.
Радев очерта и широк пакет от приоритети – евтина енергия, модерна инфраструктура, хранителен суверенитет, по-високи доходи, нов модел на здравеопазване, борба с престъпността, спиране на нелегалната миграция, модернизация на армията и културен туризъм. Проблемът е, че когато една програма обещае почти всичко, винаги остава съмнението дали няма да произведе точно обратното – много шум и малко резултат.
Така „Прогресивна България“ стартира с най-опасната комбинация в политиката – огромна амбиция и огромни очаквания. Радев вече не е просто президентът, който сочи с пръст виновните. Оттук нататък той е човекът, който ще трябва да покаже дали може да събори системата, която толкова дълго громеше отстрани. И дали зад гръмките думи за демонтаж не стои поредният добре опакован политически спектакъл.