Тричленен състав на ВКС допуска до касационно обжалване делото, което столетница – вдовица на убит зверски след 9 септември 1944 г., водеше срещу Петър Волгин. Новината звучи „скучно“, но всъщност може да бъде ключова и по друг иск от множество жертви на Народния съд, заради изказванията на т.нар. журналист в ефира на БНР, който хвалеше изтребването на хиляди българи без съд и присъда като необходимо.
На 15 юни преди 3 години Клуб Z пръв разказа за безпрецедентното дело, което Ценка Горанова, родена през 1921 г., и загубила мъжа си, изчезнал безследно непосредствено след 9 септември, заведе срещу представящия се тогава като журналист настоящ политик.
Повод бе негов статус от 1 февруари (датата е знакова – б.а.) 2023 г. след интервю на Левон Хампарцумян – тогава изпълнителен директор на „Булбанк“, че било достатъчно „да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.
Казусът доведе дори до кампания, подета от Манол Пейков – да се обединят други близки на жертви на т. нар. Народен съд срещу т.нар. журналист.
Делото обаче имаше трудна събда – досега на две инстанции ищцата (по-точно вече синът й) губеха.
Основният мотив бе, че Волгин не е обидил възрастната жена в лично качество, че самата тя „е жертва на комунистическия режим, но не и на Народния съд“ и т.н., и т.н.
„Винаги давам този пример: когато аз кажа за всички евреи, че правилно се е случило онова нещо с Холокоста – обиждам ли един отделен евреин и може ли той да се чувства обиден, наранен? Защото до момента съдилищата ми казваха, че не може. Това всъщност е разковничето.
А не Волгин да се загръща с мантията, че изказването му било просто хей така – безадресно.
Аз смятам че те (върховните съдии), каквото и да решат, ще кажат, че негово изказване е противоправно. Защото той знае, че засяга група от хора и го прави целеносочено!“, коментира пред Клуб Z адвокатът, който представлява потърпевшите, Веселин Видолов.
В мотивите да решат да гледат делото върховните съдии пишат, че макар досегашните инстанции да са се позовали на конституционното право на изразяване и разпространение на мнение, ищецът на свой ред поставя следните въпроси:
1) Представлява ли възхвалата на т.наречения „Народен съд“ и възхвала на обявения за престъпен със закон комунистически режим, управлявал държавата за периода 09.09.1944 г. – 10.11.1989 г.;
2) Засяга ли паметта на всички жертви на комунистическия режим възхвалата на една от най-големите му проявни форми.
Те допускат касационно обжалване, защото е „от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото“.
„По останалите въпроси настоящата инстанция ще се произнесе с решението.“
Иначе казано – предстои окончателното решаване на казуса по същество
Волгин (който дори не се казва така, а Петър Петров) към момента вече две години „стене под брюкселско иго“ в битието на евродепутат.
За съжаление, Ценка Горанова не дочака предстоящата развръзка, тъй като е починала през 2024 г., научихме от адвоката. В момента делото бива продължено от сина й.