„На 72-годишна възраст продължавам да се боксирам. Възрастта не е пречка, както и постовете, които спазвам като духовник. Но за мен най-важното е да помагам на децата – на тези най-малки от 5-годишна възраст до най-големите над 18 години,“ споделя пред журналисти най-възрастният боксьор в страната – отец Андон Шавулев.
Свещеникът е също така и треньор по бокс в клуб „Пирин“ в Благоевград и работи с много деца с проблеми.
„В нашия клуб има деца от различни семейни среди, както от благополучни, така и от социално нуждаещи се семейства, включително сираци, при които агресията е нараствала. Виждаш как след втората година детето се успокоява, това е човешка душа и изисква труд. Дори и да не искаш да се успокоиш, спортът те успокоява,“ казва отецът.
Синът му Георги, също треньор, е голяма подкрепа за свещеника боксьор в момента. „Тримата ми деца се занимаваха с бокс. Дъщеря ми Юлия, когато беше по-малка, сега живее и работи в София със семейството си. Вторият ми син Васил е също боксьор, но живее и работи в Англия, а жена ми е бивша джудистка,“ споделя свещеникът, пред „България Днес“.
„В нашия клуб имаме шампиони от различни възрасти. Тренирах както деца на 5 години, така и хора на по-голяма възраст. Спортът е изключително средство за справяне с агресията при младежите. Това е голямата вълна, която спира вълните на опасните чувства на агресията. А те се натрупват у младежите по много причини. Боксът е най-големият буфер при контролирането на агресията,“ казва отецът.
За младите и подрастващите Андон Шавулев не само е треньор, но и духовен наставник. С тях той споделя техните проблеми и не показва усилия, за да им помогне. Той познава личните истории на всеки от своите спортисти.
В продължение на 45 години, Шавулев тренира младежи в затруднено положение и момчета от бившия дом за сираци. Техните успехи включват над 20 медала от европейски и национални първенства.
„Много ме търпи, че затвориха дома за сираци. Планирахме да създадем общежитие за тези деца с един от кметовете, но не успяхме,“ казва свещеникът.
Той се възхищава на боксьорите Кубрат Пулев и Тервел Пулев. „Те дойдоха при нас, тези големи българи. Няколко пъти предоставяха помощ за децата сираци, помагаха и на боксовия ринг,“ споделя Андон Шавулев.
Шавулев разкрива, че неговото хоби е трабантчетата. „И сега е пред къщи. Преди момчетата ми го вдигнаха, но после го върнаха,“ разказва свещеникът.
Откраднатата кола е била намерена изоставена, а след дълъг разговор с отеца, момчетата са влезли на правилния път и дори са спечелили множество златни медали.
Отчето помага на децата без родители не само със съвети и морална подкрепа, но и с лични финанси, когато някой е в тежка ситуация. Той им помага да намерят работа, жилище и дори подпомага при преминаването им в други боксови клубове, когато пораснат.
Не са ли рингът и олтарът взаимно изключващи се, е най-честият въпрос, който му задават. И едното, и другото са били негова мечта от най-ранна възраст.
Андон Шавулев е роден в мелнишкото село Лозеница, а любовта му към бокса е още от гимназията в Станке Димитров. В същото време не пропуска църковна служба като дете, на която редовно го водят баба му, дядо му и родителите. Хем искал да тренира бокс, хем да учи в духовната академия, хем да стане моряк. След казармата тръгва към Варна, за да работи на кораб и да пътува по света. Семейството му било неблагонадеждно и заради това ставал само за докер. Но започва тренировки в една от най-добрите боксови школи у нас по онова време – варненската. През 1974 г. стига до духовната академия в София. След завършването се връща в Сандански и започва да тренира боксьори към спортен клуб „Вихрен“. Андон Шавулев е първият треньор на известния български боксьор Марин Чонгов, който става претендент за световната титла по кикбокс. За 2 г. завършва треньорска школа във ВИФ, а през 1991 г. е ръкоположен за свещеник. Две години по-късно идва със семейството си в Благоевград и продължава да съвместява службата в храма с тренировките. Преди години отецът поднесе поредната изненада на всички, които го обичат. Разкри душата си в стихосбирката „Акварел“. Дъщеря му намерила негови творби от младежките години. Тя и Румен Леонидов тайничко пуснали книгата за печат, а накрая му я поднесли като изненада.
Facebook Comments